Горчива глътка поезия

Ти си като последната глътка

от сутрешна чаша кафе

- винаги на дъното

и винаги се крие

и не казва,

че е най-ароматна.

Ти си като слепени страници на книга,

която чета с интерес.

Ако реша да видя какво пише вътре

- ще те скъсам

и така или иначе

никога няма да разбера какво е

да прочетеш точно това,

което желаеш.

Ти си като парче

от неиздаван албум със балади.

Някой го е написал

и също изсвирил,

някой се е погрижил да съществува,

но аз никога няма да го чуя.

Защото ти, такава си загадка за мен,

уж те виждам в очите на хората,

сбъдваш се в чужди животи,

но някак си вече

не вярвам във теб.

Не вярвам, защото

не вярвам така на очите.

А щом не съм те почувствала,

значи те няма.

Няма те за мен.

И никога няма да те има.

В живота, казват, на един писател

остава само да чувства света.

Улавя в думите с лекота 

и най-фините мелодии,

но не успява да улови в ръцете си
най-ценната,

а именно теб.