Човекът и Напразно

Един човек вървял по стръмна улица. Вървял и си подхвърлял речно камъче от едната в другата ръка. Без да се замисли, че може да го изпусне по стръмната улица и да го загуби. Изведнъж от някъде долетял един гарван и го грабнал с човката си. Човекът се възмутил:

   - Защо ми взе камъка? -попитал ядосано.

   - Ти сам ми го даде. -отговорила птицата.

   - Глупости! Той си беше в ръцете ми, ти ми го открадна! -ядосано извикал човекът.

   - Не беше. Когато се спуснах и го взех, той беше във въздуха. Ти сам ми го подхвърли.

   - Нищо не съм ти подхвърлял, аз дори не те познавам! -продължавал да се гневи обърканият човек.

   - Напротив, срещали сме се много пъти. Аз съм Напразно.

-Въобще не те познавам, Напразно и си искам камъка! 



   - Не трябваше да ми го даваш тогава. Не съм виждал такъв камък в тази околност, той е речен, тук няма река.

   - За това си го искам, защото ми напомня една река - казал човекът.

   - Вече няма да ти напомня, ще трябва да си вземеш друг.

   - Но как, тази река е непосилно далече, чак в миналото!

   - Затова си го искаш.

   - Защото ми е ценен - въздишайки казал човекът. Гарванът се издигнал в небето и отлитайки казал:

   - Трябваше да помислиш за това преди да го подхвърлиш напразно.