Никак не обичам да мразя,
нямам очи за горчива тъга.
Във себе си мога само радост да пазя
и светла любов, а не самота.
Никак не искам сама да заставам
пред входа на нечия чужда душа.
И изобщо не мога ръка да подавам,
ако на мен не подават ръка.
Не мога за нещо да страдам,
ако нещото не страда за мен.
Не пробвам сама да летя и да падам,
не желая награда на някой друг награден.
Не изпитвам болка ужасна
заради минали чужди дела.
Не допускам завист опасна
към чужди предмети, към чужда съдба.
Искам така да живея
- със собствени грешки,
със своя лична дъга.
И да се ядосвам....
Не умея.
Мога сама да градя, да дишам и чувствам,
да събирам живот, да събирам цветя.
нямам очи за горчива тъга.
Във себе си мога само радост да пазя
и светла любов, а не самота.
Никак не искам сама да заставам
пред входа на нечия чужда душа.
И изобщо не мога ръка да подавам,
ако на мен не подават ръка.
Не мога за нещо да страдам,
ако нещото не страда за мен.
Не пробвам сама да летя и да падам,
не желая награда на някой друг награден.
Не изпитвам болка ужасна
заради минали чужди дела.
Не допускам завист опасна
към чужди предмети, към чужда съдба.
Искам така да живея
- със собствени грешки,
със своя лична дъга.
И да се ядосвам....
Не умея.
Мога сама да градя, да дишам и чувствам,
да събирам живот, да събирам цветя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар