Иска ми се да
можех да ти кажа,
че с времето ще
оздравееш.
Душата ти е болна
от ударите на живота,
а тялото около
нея плаче.
И ти, както
всички хора,
си повикал без да
искаш
трудности,
неволи...
Ако бях лъжец –
така си казвам,
щях да те потупам
братски
да ти говоря за
надежда,
за вяра и
позитивизъм.
Щях да ти изтрия
и сълзите,
щях да те накарам
да се смееш.
Но, ти, приятелю,
си твърде скъп,
за да ти говоря
приказки напразни.
И ти и аз сме
хора, знаем,
че едно нещастие
като си отиде,
на мястото му
идва друго.
В живота е така –
някак си последователно
се сменят разни
сцени
докато ние се
опитваме или да ги изгоним,
или пък да ги
задържим.
Не се отчайвай,
само поплачи.
Утре сутрин вече
ще е светло.
А ако в душата ти
е тъмно и вали,
помни от мене
тези думи:
Няма хора
най-щастливи,
няма място на
небето само за звезди.
Ти само гледай
като остарееш
да имаш спомени
от хубавите дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар