Следобед, към три без нещо, март месец. Предпролетния
сняг прехвърча на редки въртопи, все едно някой ръсва брашно през едро сито
върху София. Ей така, за да изглежда малко по-бяла, малко по-чиста и може би за
последно малко по-студена. Наблюдавам това през прозореца и се двоумя дали да
изляза. Ако изляза, трябва да съм облечена дебело, а свикнах да не нося палто
вече. Ако остана вкъщи, ще трябва да си намеря интересно занимание, за да не
потъна в мисли. Това ще е трудно – около мене, навсякъде, само неща, които ми
подвикват едно през друго, все едно имам зла свекърва вкъщи, която се опитва да
ме умори: „Имаш сметки за плащане, трябва да си намериш работа!“, „Книгата,
която започна, е едва до трета глава, кога ще дойде това проклето вдъхновение!
Никога не довършваш нищо!“, „Пак не си изхвърлила боклука. Нищо чудно утре да
се събудиш като Пепеляшка – с няколко мишки до възглавницата ти.“ и най-вече
„Огледай се колко неща те разсейват от целта ти в живота! Ама то всъщност, ти
като не знаеш и каква е тя точно, знае ли човек, може и да си умреш потънала
сред купчина прочетени и непрочетени книги... Като някой съвременен
нереализиран женски Дон Кихот.“ Това е то. Реалността. Аз пък се старая да
гледам иронично на нещата и мислено отговарям на писмото от мобилния оператор, файлът
с незавършената книга, торбата с боклук и разхвърляните дрехи из апартамента,
като даже се усмихвам: „Ами, така е, обикновен човек съм. А обикновените хора
имат такива притеснения. Някой ден, като стана известен писател и книгите ми
говорят с хората вместо мен, ще бъда над тези неща и просто ще си седя с чаша
кафе в някоя къща на дърво, някъде много далече от града, ще си пиша и след
това ще се разхождам с часове из гората. Мда! И ще се плискам в някое езеро,
после ще спя дълъг следобеден сън, а през нощта ще разсъждавам и ще се
вдъхновявам. До тогава, ще събирам дрехи от хола и ще ги трупам на леглото и ще
се правя, че забравям колко далече са тези светли дни.“
***
Някъде по обед или малко по-късно, март месец. Рядък сняг
прехвърча над града, каца на покриви, дървета, первази, на ниската тревичка, на
асфалта... И после се разтапя, защото не е достатъчно студено, за да натрупа
бяла покривка. Тук-там има някое друго бяло петно по улиците и къщите, но
съвсем не прилича на зимен снеговалеж. А вкъщи е топло и сигурно. Защо да
излизам сега? След няколко дни студът вече съвсем ще се е отказал да затруднява
хората и ще си е отишъл за поне пет-шест месеца. Днес е ден за размисли вкъщи.
Пооглеждам се и си търся приятно домашно занимание. Може би трябва да се поровя
в интернет и да си потърся работа. Допълнителни пари няма да ми се отразят зле,
а и ще е интересно да правя нещо ново. Не, това после. Ха! Мога да понапиша
няколко странички от книгата! Все някога трябва да го направя. Да, точно така, само
че след малко, сега нямам вдъхновение. Може би трябва да отида поне да изхвърля
боклука. Неее, довечера. Сега ще подредя апартамента.
Я! Тази книга я бях забравила. Дочетох ли я изобщо? Ами
не разбира се, както обичам да оставям нещата недовършени... Да видим, май бях
стигнала някъде до средата. Ще почета. После ще подреждам. Нали човек трябва да
прави това, което му се прави точно тогава, когато му се прави. Например,
когато стана известен писател и хората четат книгите ми, ще имам много време да
правя това, което искам. Точно тогава, когато пожелая. Ще спя до късно, ще се
разхождам из природата... Не знам къде точно ще живея, но ще е далече от града.
Или поне ще ходя на това място точно тогава, когато искам да отида. Ще си пея,
докато готвя, защото никой няма да чува колко фалшиво пея и ще правя дълги
разходки из природата. Сега си имам дрехи за подреждане и недовършени книги.
Хм, десета глава. Май бях стигнала до тук. Ха-ха! Някой ден, когато остарея,
някой сигурно ще ме намери забила нос в дебела стара книга, двата ми сиви
кичура коса ще покриват лицето ми и като ги повдигне този някой, ще види, че
съм заспала вечния си сън. Книгите буквално ще изпият и последната ми капка
душа и ще ме заровят в себе си. Каква прекрасна смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар