Нахалната надежда

"Уф, че неприятно!" През стъклото на прозореца най-нахално блъскаше лъч светлина, който успя да я събуди и да я вдигне от леглото. Не беше спуснала пердетата, защото не очакваше слънце. Показа се на прозореца и съзря зеленина. "Ама вчера не беше ли студено и мрачно?!" Не разбра как е възможно за една нощ студът да се е превърнал в пролетен полъх, а сивкавият двор да е станал зелен и слънчев. Единственото обяснение можеше да бъде непредвидимостта на живота, в който, почти както в приказките, нещата се случват за една нощ. Денят става топъл, дърветата събират чуруликащи врабчета, покривите на къщите добиват ярко-червен цвят, асфалтът на улицата става мек, хората изведнъж ги обзема желание да излязат навън, а продавачите на сладолед, пуканки, понички и всякакви вредни за тялото и полезни за душата изкушения, стърчат на всеки ъгъл с подканваща усмивка.

 Какво друго се беше променило за тази нощ? Дали беше станала от Пепеляшка - принцеса? Или пък обратното. А може би студът в нея също беше изчезнал, както този отвън. Днес тя реши да не си задава въпроси. Въпросите я объркваха до такава степен, че забравяше защо е започнала да си ги задава, а също забравяше и нещата, които вече си бе обяснила. За това, сипа си чаша кафе, застана на верандата и започна да прехвърля наум задачите си за деня. После се успокои, че почти няма какво да прави, облегна се назад в дълбокия пластмасов стол и вдиша дълбоко. М-м-м-да. Никакви въпроси, никакви сложни мисли. Само дълбоки глътки пролетен въздух. "Днес ще усещам. Когато искам да разбера нещо, няма да разсъждавам, а ще усещам." Така й се струваше много по-лесно. Търсенето на логика беше като дебела и упорита паяжина, в която се оплиташе ежедневно. Днес не. Това беше денят за почивка от оплитане.

 Можеше да прекара така целия си живот! Можеше, вместо да гадае мислите на хората, да слуша думите им. Вместо да анализира евентуалното, да диша дълбоко в момента. Вместо да очаква, да вярва сляпо, без да се интересува какво ще последва. И най-вече - вместо се упреква за стореното и нестореното, да вижда лъча светлина, който блъска по прозореца й нахално.