Природата умее да
ни разказва истории и ако умеем да я слушаме, можем да научим много. Без да се
опитваме да си обясняваме начинът, по който говори, просто ако я слушаме и я
почувстваме. Ние сме свързани с природата, ние сме природа, ние сме въздух,
трева, дървета, пръст, вода.
Свободата, която чувстваш, когато навън вали, а ти си вкъщи,
сух и недосегаем за мокрото. Можеш цяло денонощие да слушаш бурята и да потъваш
в нежния звук на водата, която се сипе от небето. Да вдишваш с широки ноздри
наситения с изпарения от мокра пръст и мокра трева въздух. Да се чувстваш безкраен, все едно вятърът, който
вие отвън, носи заедно с прашинките и частица от теб, обикаля земното кълбо за
минути и после се връща обратно пред прозореца ти, връща ти тази частица и
когато тя си застане на мястото всичко изглежда по-подредено. Усещаш, че можеш
да полетиш, ако протегнеш ръцете си над парапета на терасата.
И както си се
заслушал в музиката на дъжда, който барабани по покриви, асфалт, коли и чадъри,
разбираш, че той е станал много по-силен и застрашителен от преди секунди. И
изведнъж те обземат съмнения, гръмките шумове и светкавиците, които до преди
секунди бяха нежни и успокояващи, сега ти се струват плашещи и разрушителни. Не
си сигурен от какво точно те е страх, имаш покрив над главата, в безопасност
си, но... Ами ако вятърът ти открадне онази частица, която му даде от себе си,
за да обиколи света и да се върне за да те допълни?
Мислиш си и се
страхуваш тихичко, докато се наслаждаваш на бурята и тъкмо свикваш със страха и
тя се сепва и за няколко секунди преминава в остатъчен дъжд. Поглеждаш навън –
бурята е преминала. Липсва ли ти? Или си по-сигурен сега? И ако си сигурен,
щастлив ли си със сигурността си или предпочиташ да чувстваш напрежението на
страха, но все пак да е някакво напрежение, а не спокойствие и сигурност?
Замълчаваш за
миг. Пулсът ти притихва, пръстите ти се отпускат, мислите ти се подреждат от
само себе си. Вслушваш се в себе си, в природата, осъзнаваш изборите си. Утре
се събуждаш и правиш изборите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар