Ноемврийски асоциации.

Една вечер, през ноември, когато студът започнал все по-натрапчиво да нахлува в домовете и главите на хората, Той и Тя седнали на килима в спалнята по бельо и започнали разговор. Тя била облечена в къса бяла нощница с дантелени краища, под която прозирала меката й гръд. Той имал бледо-синя тениска на себе си. Боси. Втренчили объркани погледи един в друг.

Той я пита дали искат да играят една игра. Тя кима доверчиво. Играта, казва той, е игра на асоциации. Само че тематични асоциации. Той оставя тя да избере темата, защото я познава достатъчно добре, за да знае, че ще избере точно тази. „Интимност“, казва тя. Той се усмихва с половин уста и хваща ръката й за върха на пръстите.

Той започва.

                Близост.

                Нужда.

                Доверие.

                Съмнение.

                Страх.

                Разочарование.

                Нужда.

                Инстинкт.

                Безсилие.

                Плътност.      

                Зависимост.

                Разпад.

                Липса.

                Бол...

„Спри!“, прекъсва я Той. Отлепят погледите си един от друг и ги заковават в земята. От всички възможни думи, точно тези излизат от устните им и те знаят, че това е далече от съвпадение. И така, една вечер през ноември ще бъде запомнена като вечерта, в която Той и Тя сами, без да искат, начертаха пътя, който са изминали и почти изрекоха края му.