Сънуваш миналото,
вървейки по площада.
Сънувай.
Върви.
Ако спреш за момент,
няма да му избягаш.
Спомени в главата нахлуват,
а ти ги отлагаш
вървейки спокойно - водиш борби.
Вражески армии смело атакуват,
а ти се бориш със тях.
Бориш се с чувства, липса,
умората тегне.
И в теб се надига жестоко желание
да захвърлиш всичко и да се върнеш
на мястото, което наричаш "у дома".
Отчаянието тихо те дебне
да свалиш всички оръжия,
да вдигнеш ръце,
да се обърнеш към чувствата
и да поемеш олово в сърце.
Уж смело, а всъщност до глупост наивно,
ще легнеш ранен на площада,
и минаващите хора ще гледат
един луд, проснат човек.
На врата ти ще стяга железен обков,
а те дори няма да знаят за ада
на една борба
с изгубеното време,
с невъзможна любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар