да обичам сънените изгреви
да събличам жилетката си вечер
да пускам тихо блус и
да танцувам гола в стаята
да прехапвам устни и да роша косите си
целувам въздуха и се прегръщаме
знаеш ли преди ме беше страх
да падна във прегръдките му
защото той е въздух, а аз жена
пазех се и бях жестоко смела и корава
а сега му се усмихвам и в него се отпускам
може в стаята да съм сама
но се научих да омеквам
ей където и да си благодаря ти
прекара ме през топло лято
после и през грозна бърза зима но
накрая остана ми едно
- да умея да отдавам цялото си същество
Няма коментари:
Публикуване на коментар