- каза ангелът без лице,
после покри колената си
и заспа на рамото ми.
"За това ли умрях? За да се върна?"
- сопнах се намръщено и
станах от леглото, само че
Земята беше изместила
оста си с около два милиметра
и ми се зави свят.
Погледнах нагоре, видях
някой там да се смее и да
ми маха одобрително;
погледнах надолу видях
белите си ходила
- здраво стъпила съм на паркета.
И така тръгнах уверено и бодро
към следващата смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар