три колела на разруха
прекосяват ливадите
унищожават последните
посеви
пръстите галят бедрата
на лъстиви самодиви
криви погледи свалят
предразсъдъците и
палят факли в тъмницата
старицата която седи на един
люлеещ се стол
наблюдава отстрани плете
заешки уши
това съм аз след петдесет години
ще седя тихо сред останките
от страстта и гордостта
сега дресирам вълци и лисици
да лаят за мен
да огризват всяко гърло всеки кокал
който се доближи
сега времето изглежда вечно
и за това не спирам
умирам
твърде често но
после си търпя последствията
и всеки ден съм нова
и скачам като градски заек
така е сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар