чаша чай

студено ми е държа ръцете си
в джобовете и вятърът
настойчиво вика в лицето ми
почти е зима вече чувам снеговете как
си шушукат и наближават
почти съм вкъщи но булевардът е дълъг

и колите си говорят една с друга
на светофарите
и листата танцуват под гласовете им
заедно
и гълъбът се кара с друга птица
за едно парче от кифла
само аз не искам да говоря
подминавам всички силуети
ходя бавно но забързвам
покрай хората
хич не искам да ми се налага
да казвам "Добър ден", "Чаят тук е хубав",
защото така започва всеки разговор
уж на игра уж не на сериозно
и преди да се усетя трябва
да разкажа защо съм хем усмихната
хем тъжна
да разкажа и за теб
и как годините не значат нищо
как разстоянието е физическа илюзия
как душите никога не се разделят
и също как
твоят чай винаги е топъл
и това ме натъжава
и същевременно ме кара да се смея

студено ми е и държа ръце
в джобовете
и вятърът доста е нахален
и вървя по булеварда
с чаша чай в сърцето