мога да те изтрия
на секундата
мога да превърна съществуването ти
в прах
трябва само да реша
умрелите растения на парапета ми
вехнаха години
стига
горчилката на утайка
от старо кафе щипе устата ми и
изгнил плъх пред вратата ми
и
аз не виждам прозорците в антрето
не чувам звук
писна ми от чакане
чакам в малката стая
три години вече
седя на един диван
и гледам понякога навън как
скелети се чукат
аз чакам един човек
от плът и кръв да ме събуди
мога да изтрия касетката
в двадесет и първи век всичко
мога да направя нали така
трябва само да спра да вярвам
в теб
и стъпвам в нова стая
където теб не само вече те няма
а никога не те е имало
Няма коментари:
Публикуване на коментар