мравката не пита
кога ще завали
и ветровете не се
страхуват от птиците
които ги
прерязват за да живеят
кората на дървото
спокойна остарява
и децата не ги е
срам да плачат така че
аз няма да мисля
за нищо а само
ще плувам над
ежедневието
ще се плъзгам
като риба по лед през дните и
така ще дишам
свободно така казвам си
ще се превърна в
малък облак нежен дим
и най-важно ще
остане само присъствието
нищо друго няма
да успее попречи
ще съм малка
точка в нищото
малък океан
само рамка на
тържествен силует
вода и огън и
вятър и слана
и нищото отново
ще е цяло
Няма коментари:
Публикуване на коментар