огънят се плаши и притихва
не съм виждал толкова кърваво тяло,
казва,
ха! уж се смея само че нямам смях
това не е вярно мухите които
се самоубиват в привлекателните ти искри
и топлата жар са също
трупове,
казвам му
притискам крака към гърдите
свивам се в мида
огънят ме гали с адските си страсти
пита ме какво търся тук защо
не се удавя било по-мистериозно и красиво
аз не съм красива, отвръщам,
сега трябва да бъда истинска, да се обърна
в лицето на болката и да я прегърна
не да потъна в сладка забрава и да сънувам
не!
ще горя ще горя тук,
казвам му,
щом попадне някъде човек - остава
докато му е писано
а той се стряска от смелостта ми
такива хора ни трябват във ада, казва,
истински,
не да човъркат с клечки спомените
или да си въобразяват че са мъченици
такива хора трябват навсякъде,
казвам,
и лягам на едно нагорещено желязо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар