пещерата на бездънна забрава
понечва да пусне корени но почвата
е заспала никой не я е безпокоил дълго
във времето когато сенките пропадат
изсмукани в отворените рани
няма спасение няма възможен изход
има само сега и както винаги остава едно
човек на земята е душа в тяло на войник
войникът има единствен избор
да знае къде се намира да вижда ерозията
да чувства студа да не чувства тялото си
и да върви със смели крачки през лавината
без окото му да трепне без да се съмнява
но запомнете че човек е войник а не борец
борецът съдържа в себе си гняв и настървение
войникът оставя тези първични настроения
за малките и необучените
;
тези редове съвсем не са меланхолични или тъжни
само букви изпадащи от гърдите на войника
докато върви със строги крачки
Няма коментари:
Публикуване на коментар