поезията ми е тясна
през септември
животът вехне и пада по земята
сменя си кожата, всъщност
само я сваля и чака пролетта да го
съживи наново а до тогава
говори тихо, заспива бавно, паметта му
става мътна а
поезията ми е тясна
през септември кокалчетата на пръстите
пукат шумно от нахлуващия студ
очите се избистрят гърдите
се пълнят с хладни глътки свобода
движенията бавно преминават в
странен танц на дива вълча есен
и поезията ми е тясна
през септември гората е най-чиста
мъглата е най-ниско
тревата я докосва на разсъмване
целуват се и една от тях се изпарява преди обед
най-хубаво е да се пише през септември
защото думите попиват директно във
широката дъждовна паст
когато поезията ми е тясна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар