така е когато сме млади
така се спасяваме - попадаме на бъдещи спомени
пазим гласове и погледи
тичам и тропам по земята
прескачам хълмове и планини
с лек подскок
нищо че леденият въздух гори
гърлото ми
нищо че сянката се изморява
така е защото
някой драсна кибритена клечка
под нозете ми
отдавна
някой събуди заспалата вечност
някой пристъпи и зазвъня със звуците си
с цялото си същество в моето
не защото е красиво
не защото има лирика
не защото не искаме да сме сами
защото защото
просто защото
вечното -
цялата Вечност
е малка прашинка
която глътнах
отдавна
и сега е в мен
в мен е аз съм в нея
мен е и аз съм нея
тичам, падам, боля, умирам, ставам, тичам и пея
вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар