отпечатък

чупя стъклена чаша
в ръцете си
стискам парчетата здраво
пронизвам плътта
може би от нея
ще излезе душа
ще потече като вино
червена и гъста
на вадички надолу към лактите
казват че можем да изпитваме
само една силна болка
стискам парчетата

мълча
думите са празни пеперуди
пускам ги и умират
преди да стигнат твоя поглед

кръвта ми е вкусна
душата ми се стапя по мен
опитвал ли си ме скоро
май не си
горчива съм
гъста и горчива
стичам се

прозорците се затръшват с гръм
преди да успея
да протегна ръка
да хвана вятъра
и да долетя

но стъклото вече не ме плаши
но има ли от другата страна нещо
вече?
има ли някой
още?

не знам и за това
само поглеждам отражението си
поставям червен отпечатък пред него
поставям го и ти си в него