ходя

София е разтворила гръд като млада девойка
Приветстваща самотника
Разстилам нощните думи по мекия ѝ асфалт
Крача смело самотно
Разхождам неволите пролетно
Показвам им я, тя е красавица
Особено нощем
Всички красавици са особено красиви около единайсет
И така разхождам неволите
Те ми показват защо я обичам
Защо те обичам
Тук беше полъх на късна зима
И допир на сутришно чао
Тук бяхме скарани жестоко
Виеше лют мразовит вятър
Ей там, ха! И там нещо се случи
Вървя, вървя, вървя...
Устремено към навсякъде
И изведнъж осъзнавам
Че никога няма да те извървя