Преврат

Бикът си  мълчи. Някога имаше корона и ходеше благородно, минаваше през житните поля като цар, стъпваше върху главите на житните стръкове, точеше копитата си по остри камъни и сянката му чак изпитваше почит и уважение към него. Слънцето се събуждаше, за да стопли земята, по която ходи. Облаците му пазеха сянка по обед, а реките му разказваха истории вечер, за да не му е скучно. А какво прави един бик в житните поля? Това не е важно. Важното е, че там той е цар, безспорен владетел и разпоредник. Кой смее да спори с онзи, който знае, че има власт?

После обаче ветровете издухаха житните поля, или поне така се говори, обрулиха ги до корен, и на тяхно мястото се издигна човешки замък. Привидно грозен, но човекът му се възхищаваше така, както котката умее да се възхищава на хитрите пакости, които прави. И тогава бикът замлъкна. Не се чувстваше вече господар и волята му се смекчи, даже се втечни и се изля на топли вадички през черните му животински очи. После сигурно се е изпарила, превърнала се е в газово образувание и се е изсипала над човешкия замък. Не помня. А замъкът ставаше все по-грозен. И пакостлив. Тихо прогони катериците от дърветата, каза им, че човекът ще ги изпече на сач и ще ги оглозга до кости. И те се втурнаха да се спасяват, защото бяха виждали той да прави подобни неща. После пропъди и птиците. Спря вятъра и те се задушиха. Някои от тях изпопадаха по циментовите дворове, други избягаха възможно най-далече. Също и дърветата разстрои, обиди ги, че са твърде дълголетни и заемат твърде много място. А никой не иска да чуе това. Каза им, че всички, които живеят в и около човешкото царство, вършат някаква работа, изхабяват се и умират - дават живота си за царя. И дърветата се разплакаха така, че се изплакаха до корен. После човекът събра останките им, пресова ги и ги направи на хартия.

Ами гъсениците? Гъсениците се удавиха в канализацията на царството, понеже тя минаваше под почвата и веднъж тръбата се спука, какво излезе от нея е ненужно да разказвам. Всъщност нужно е да кажа, че съдържанието на тръбата имаше първоначалната цел да помага на гъсениците, на тревите и на растенията, да ги храни и да им дава по-добър живот, обаче по някаква причина то ги уби. Царят преработваше през доволния си организъм природата и я превръщаше в отрова за самата нея. Възпираше естествените цикли. И гордо се усмихваше на успехите си.

(Тук ще спомена, че след време царят ще се зачуди защо след като въздуха е предназначен да му помага, да го поддържа жив и да му дава живот, той го убива.)

Това  бяха самото част от пакостите, които човешкия замък направи.

Накрая не помня какво става. Май замъкът се ядосва на човека и го притиска между две тухлени стени. Това не е важно. Важното е, че той е цар, безспорен владетел и разпоредник.

А бикът все още си мълчи. Затворен е в едно мрачно, студено и влажно подземие на замъка. Сега той е опитомено домашно говедо.