изморен

изморен съм, Господи
от себе си съм изморен
от бездушната ми вяра в нищото
от невъзможността ми да те впиша
в простото си ежедневие
от влака на безсмисленото отчаяние
и простата заблуда че съм пътник
без крайна цел и без посока

от малодушието ми
и от страстите елементарни
изморен съм, Господи
от мисли дяволити и коварни
писнало ми е да се прочиствам вечер
да се шмугвам неясен и нечист в нощта
и да излизам от утробата ѝ празен сутринта

да се съмнявам с всяко вдишване къде си
и дали съм те допуснал
да се подлагам на въпроси и
така да бъда все по-малко жизнен

не знам дали да се помоля за парченце смисъл
за една разумна мисъл и причина
вярата аз знам е изцеляваща
но в отсъствието си е жестока
защото аз съм пътник
с крайна цел но без посока