кажи на сенките че са
попаднали в тясно гърло
предупреди ги че на север
духа носталгия и мъчна
светлина мъждука през
процеп на дървена черупка
героите нямат лица
в студена гора бродят
сенките им се влачат
мудно безметежно
тялото им безтегловно
свисти по земята и времето
облачно валежно
скърца чука на вратата
заседнали са в тясно гърло
и май им е спокойно
така се реваншират за отсъствието си
в обедния пек
нощем ги кашлям давя се
те са упорити укротители
на щастието
знаят че е временно и че оставя
след себе си празни следи
и празни очи
за това по-добре е човек да мълчи
със стиснато гърло
(и понякога когато е сам да издиша)
Няма коментари:
Публикуване на коментар