стоя пред мокрия
прозорец
дъжда ме плаче
вятърът ми шепне
аз мълча
говорих на вятъра
дълго време
пусках по него думи излишни
години
танцувах с вятъра
разказах му себе си
дадох му
всяка капка душа
всяка сянка тъга
облякох в думи
всяко чувство

той ги разпиля
духна и те се изпариха
всеки глас е напразен
всяка буква похабена
никога не стигат там където трябва
където искам

дори да викам
само ехото отвръща
ако замълча
- мълчание отсреща
ако задам въпрос
гореща тишина

няма ново начало
и всяка следваща страница
е продължение