нависоко над склона
на делничните мечти
стигат по-далеч от аромата на кафе
и фатнтазиите за погасен кредит
прескачат мисълта за вана с масла
прелитат над трепета
за нови зимни ботуши
обличат се в облаци
и продължават нагоре
никой не може да ги спре
азът сега спи
и душата препуска
през всеобхватното пространство
пожелава невъзможното
защото знае
то е единствената истинска реалност
Няма коментари:
Публикуване на коментар