канелени курабии
и шипков чай
от прозореца мирише на зима
белите ветрове викат от далече
идват скоро
ще се увием в дебели шалове
ще носим тежки дрехи
ще палим камините
с поглед
ще стапяме снежни човеци
с ръце
ще стапяме сърца
с думи
ще се оглеждаме в ледените локви
тротоарите ще са релси
и ще се пускаме по тях
ще ме държиш през кръста
защото е хлъзгаво
аз ще се смея
ще се хвана за някоя улична лампа
ще спра
ти ще ме целунеш
отвътре ще сме топли
ще стопляме въздуха
с всяко издишане