изпразнена от всички
предразсъдъци
умората наляга
съзнанието се
освобождава
нежно се прокрадва и
така се появява
безтегловността на онзи
чието тяло се отпуска и
почти изчезва.
безсънието като котка се
протяга
под очите
вълните
са тихи мисли дълбокоокеански
свободата на душата
никога не остарява във водата
хваща те. летите.
попила се е в тъканта на
кожата
отпуска скулите, гърдите
дишаш чисто виждаш ясно
и не ще се никога
наситиш
дори когато те напусне
търсиш я и я упражняваш
знаеш че това е върховно
състояние
когато чашите се чупят
но кафето вътре някак си е цяло
вечно чакан стих
довършен
когато формата на
предубедеността се чупи
но някак си оставаш цял
и даже за една секунда
си завършен
Няма коментари:
Публикуване на коментар