трупат се пред прага
вежливо ги подреждам
черга им подлагам
един до друг лежат
оглеждам
броя случайните си срещи със съдбата
трупове на спомени
този онзи помниш ли
да, помня
всичко почва с жълтеникав лъч надежда
после лъчът се свежда
догаря
надеждата умира - труп
надежди трупове си имам куп
спирам да обръщам главата си назад
сега, сега, повтарям си
сега е истината назад е миналото и е тъмно
но тия трупове са тук сега
тия есенни чували с пръст и замръзнали копнежи
денонощно спят пред входната врата
Няма коментари:
Публикуване на коментар