на оградата на стара къща опустяла
необезпокоен
затънал в мисли мрачни
заобиколен от сенки
дяволски прозрачни
стана пролет
цъфнаха градините
гарванът седеше мирен в тъмнината си
както бе стоял докато минаваха годините
замириса на цветя и вятър лек
той не мърдаше крачета от оградата
не забелязваше ни птица, ни куче, ни човек.
Веднъж до него кацна чучулига.
Бяла с жълтеникави крила и
черна огърлица около врата.
Постояха двете птици
без да се поглеждат
тя запя
той не се помръдна но остана.
Така течеше пролетта
двамата приятели си правеха компания
тя му пееше, той поглъщаше невинността ѝ
в черните си сенки
те се раздвижваха под него
и понякога почти невидимо танцуваха.
Мина време стана есен
чучулигата замлъкна
измори се да подканва с песен
приятелят си гарвана в красивия ѝ свят.
Обърна перушинестата си главичка за последно
и изчезна някъде на юг.
Сега понякога гарванът се сеща
за песента на чучулигата.
И тя, когато е самотна, гледа в тъмнината.
Тя го вижда в сенките на нощите дъждовни
той я вижда във зората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар