тиха е поезията
а шумна е душата
те нали са две сестри
едната вътре се спотайва
другата я вика все навън
а тя не иска и се инати
и предпазливо себе си оглежда
в заобикалящите я обекти
и понякога запява
смело или носталгично
като закъсняла жълта есен
и поезията я съжалява
че разполага със безкраен брой
тонове и ноти
вътре шумни
- вънка само тиха песен
Няма коментари:
Публикуване на коментар