мастилото е тъжно и думите потъват във река
тръгват нанякъде тръгват си сами
изоставят ме тук и отвътре всичко мълчи
не ме оставяйте говорете
изплъзват се там надалече
виждам ли ги не ги виждам
чувам ли ги само ехо
ето
спирка отново слизам
повтарям движения крачка две три
прекъсвам
отвътре всичко мълчи
изчувствах се нищо не остана
затворих се в голяма яма
заклещих се във тяло
хоризонтите ги няма
пак
ровя в стари рани
трябва да е вътре някъде ще я намеря
не млъквайте сега говорете трябвате ми
думите заспаха някъде
и аз заспивам
свивам се
невидима човешка твар
мастилото не плаче и това е краят
мастилото кръвта замества
сега преждевременно старея
заспало е ненужно
спряло ли е значи спирам да живея
Няма коментари:
Публикуване на коментар