онази по устните и по сърцата
понякога се спъваш в оня
който спъва хода на всичко
изстисква те цял и оставя те сух
празен
да лежиш в нищото
и после всичко е еднакво
и всяко следващо докосване е само трепет
и страдат ония които първо
са ги разтърсили цели
и са ги оставили да горят бавно червени
да догарят до живот
и бавно да пожълтяват
или са може би те най-щастливи
понякога
още знаеш че беше не сън
а гореща реалност
седиш и пиеш си чая и държиш ръката
която те пази и е така удобна
глътка въздух и може би обещание
бъдеще и настояще
и така е добре така е спокойно
и чисто и ясно и някак те хваща
както трябва да хваща ръката
а когато запалиш неволно
гласа на червения залез
на мекия лъч светлина над море
сядаш сам и записваш
имах това и остана ми спомен поне
Няма коментари:
Публикуване на коментар