събота, 28 февруари 2015 г.

душананово

пожълтели са крилата ми
износвам се
продавам парчета от душата си
"душанастаро" - табела пред вратата ми
сърдечни конвулсии
свивам се в минимално пространство
сега не съм аз сега искам да изчезна
сега съм едноклетъчен ембрион на болката
който ще се роди в метаморфозата

какво става с пеперудата когато дъждът я променя
убива я
искам да съм малка ларва
незначителен организъм
невидим
да се промъквам между стрелите на огорчението
а то е най-страшно
то е грозно разочарование
болезнена пиявица в гърлото ми
и ме дави дави ме
кашлям но не ме убива

трепери отново погребана жива
незначителен детайл от живота
мимолетна спирка на пешеходеца
пеперудата ме мрази и ранена отлита
напуска ме сама си отива
"защо пак ме погуби подари ме отново"
подарих я отново на вятъра
от мен се роди и от мен се откъсва
не ме понася

не се понасям

остава табелата
и вътре е празно
следва изменение
и ново начало
"душананово"

Няма коментари:

Публикуване на коментар