неусетно се свива
в пърхащ лист
тя е в гърдите ми
а пулсът заспива
тревожа се какво би станало
ако спре да потрепва
и не разпери крилата си
никога вече
аз вече съм странник
за полетите ѝ дълги
познавам само трепета
на леки крила
точно в началото преди полет
и после затихва
сякаш излита
но се отказва в последната секунда
сякаш излитам
но се отказвам в последната секунда
от какво я е страх
от какво ме е страх
нали е уж лека
но аз ѝ тежа
с разум и его и честта на човека
и с устрем към широко небе
а небето никога не е безоблачно
представи си ако изведнъж завали
крехките ѝ крилца ще се размажат
на някое студено стъкло
крехките ми крилца
треперим двете с въздуха
така женствен синхрон
"пази нежността си, крий я" - шепнем си
пазя я крия я
надушат ли я
с нас е свършено
Няма коментари:
Публикуване на коментар