малка точка във безкрайността
сухи са горите на надеждата
вярата изстина в тенджерата
на угаснал огън
изкипя и времето
под носа ми се изплъзна
изпариха се мечтите във картини
останаха ми шепа
недоизказани желания
но какво са желанията
без надежда, вяра, време
часовникът е спрял
на ранна зима
листата са покапали по калта и по асфалта
и ги тъпча с плахи крачки
още не е снежно, не е безкрайна бялата забрава
но листата
листата вече са окапали
липсва музика
и смях
на мястото им настани се страх
страхът от идващата зима неизбежна
оглеждам се - по всичко личи че
няма вече ранни изгреви няма накъде
слънцето се е обърнало на запад
с гръб към сянката на хълма
самотен хълм - на него човешка сянка
малка изгубена душа в безкрайността
Няма коментари:
Публикуване на коментар