звук от счупен спомен
обръщам глава
- няма познато същество
чудя се кого
е чуло това обнадеждено съзнание
малка е вероятността гласът
да има плът
вероятно си дължа честно признание
че е счупен спомен
изплуващ навън в реалността
и сред хората в стаята
никой не умее да говори така
нямат ония очи, походка, движение
нищо не остава същото
само счупените спомени понякога
заклещват се в сърцевината ни
и от време на време излизат
приели формата на нещо познато
Няма коментари:
Публикуване на коментар