безплътна

пътят е разделено цяло
двойнствен по нрав

тръгва боса - асфалтът още пари
от предишни пожари
без да го усеща след малко
лека безплътност е
изплакала всичко телесно
разнищила себе си тъкан по тъкан
чула че е истинско и може би лесно
да е важна тишината
безмълвие
без дума без стон
тиха красота
а тя
накрая сама
усмивката затихва между бузите ѝ
и усети: ясна е картината за тези без очи

носи се носи се
като призрак лети над асфалта
това е сигурно пътят ѝ
няколко сантиметра над онзи горещия сивия
все едно някой я издухва напред
оставя се да е попътна
нека я движи вятъра
нека я духа
така тиха
и безплътна