труден полуспомен
половин ръка половин глава
полвинчати фрази
- гледам я коя е тази
позната ми е но мълчи
на мен прилича има същите очи
обаче нещичко ѝ липсва още -
четвърт шепа със копнежи
валежи стари приказки
така сладко си разказвахме
смеехме се плачехме горяхме
имаше ни
има ни и днес ако заровим
в страниците на отминалото вчера
то си е там все още, гледа ни от ъгъла
усмихва ни се като посолена риба
хитро е то знае - там бяхме истински безгрижни
безпрекословно настървени за живот
малки хиени с жадни гърла и наточени зъби
за онова незнайно и все пак обещаващо
седмо небе
- бъдеще му казвахме
а сега сме допрели чело до неговото
гледаме го право в незаинтересованите очи
ах, че му личи!
излъга ни мръсно
но ние ще му го върнем с възторжен танц
ще скочим ей тук, ще тропнем с крак
погледа - на нивото на хоризонта
не по-горе и не по-долу
така ще балансираме на въжето
защото бъдещето бяга, бяга години, ние го гоним
а после спря и изведнъж стана настояще
стана сега
а ние знаем - осъзнал ли си че часовникът е ударил "сега"
важно е да спреш и ти и да живееш сега
Няма коментари:
Публикуване на коментар