сенки

течни аромати

разлети по стените

рамкират душите

спират по собствена воля

движат се в собствен ритъм

отделен от този на тялото
обитават тяло прозрачно

- сенки танцуват будно сумрачно

не са призраци

нямат крила

не бродят сами из улиците

- залепили са се за една осветена стена

стоя отделен от тях

вглеждам се - прах

отмествам поглед и знам че пируват

хитруват отделни от мен

загасва в тъмно синьо спокойствие светлия ден

загасям крушката с настоятелен замах

чупя я в пода

проклета светлина

без нея се крият, изчезват, потъват в нощта

тия сенки проклети

подиграват се

нищо че от мен са излезли 

но аз ги надхитрявам 

без прожектор

са мъртви