Кои бяха тия, които казаха, че страшното е, ако не успееш да избуташ финиша на ежедневието, ако не успееш да изживееш докрай средностатистическия "нормален" живот, с всичките му чаши топло мляко вечер и прясно изцедени портокали сутрин. С правилно боядисаните апартаменти на минимум третия етаж, с не много скъпите коли, с правилния дрес код, с правилната профилна снимка, с правилните думи на правилните места, с попарата, сандвичите, пържолата, салатата и оризовата каша за старци (в този ред). С изгладените ръбове на панталоните, с картините у дома, подбрани така, че да си отиват с пердетата и дивана, с осем-часа-пет-дена-в-седмицата, с ваканциите уикенда веднъж месечно. Телефонните разговори в девет вечерта, но не по-късно, защото може би трябва да спим скоро, с учтивите погледи в банката, с псувните на магистралата. Живота на наперените младежи и срамежливите дами на средна възраст, защото са с отпуснати коремчета, и мързеливите мъже с отпуснати коремчета, защото
са работили цял живот и то не може човек вечно да е млад и енергичен майка му и стара, живота на работещите самотни майки или пък работещите постоянно бащи. Не, не
или! Не
или, а
И. И стари, и млади, и боси и обути - всички да сме притурки към образи, които вече познаваме. Които са си изживели живота и са оставили костюмите си, за да ги обличаме и да играем техните роли. Кои? Кои бяха тия, които ни наплашиха, че ако не направим това, ще се изгубим безследно и няма да знаем какво да пием, с какво да се храним, къде да ходим на почивка и кога да си лягаме?
Питам, защото ми е важно. Искам да знам кой успя да ме излъже така подло, без да го хвана да се черви и да обръща очи, без да се смущава, изричайки такава гръмоносна лъжа, такава съкрушителна неистина.
На това настояще му трябват повече хора, които успяват да намерят лудостта в гърдите си. Такива, които не просто отказват да играят ролята на нормален индивид, а дори не се сещат за нея, не я забелязват, не я признават за нещо реално. Онези хора, които придават на ежедневието неежедневен вид, обличат го в неподходящи дрехи, така че да се отличава. И за тях си остава норма неестественото, което всъщност е безкрайно естествено, защото идва от най-естественото място - от душата на човека.
Иначе така текат дните - като тих и плавен водопад - ако няма повече от тия хора. Изнизват се незабелязано, рутинно, часове и дни. А пък един такъв прекрасно луд човек, ако се появи от някъде, изведнъж - хоп! Представя ти предметите и събитията в една различна обстановка и странно как те се изменят. Това е присъщо не на формите, а на човешкия мозък. Те, каквито и да са всъщност (което ние няма да узнаем скоро), ни се представят различни в различните обстановки. Една кафява правоъгълна врата не е винаги кафява правоъгълна врата. Зависи какво има около нея и от къде я гледаш. А това е трудно смилаема информация за тези, които свикват с една нормална обстановка и не мърдат погледа си от нея. За това ни трябват ония прекрасни луди хора. Аз така се отклоних от реда на нещата.
Не защото така ще сме по-щастливи или по-успешни, не защото така ще имаме повече живот или по-малко страдания. Просто защото така ще виждаме този необятен свят, тази невъобразимо изобилна на светове Вселена, по повече от един начин. И така, струва ми се, трябва да се живее. Като възпитаме у себе си повече от една гледна точка. Като си позволим да се свържем с онзи луд прекрасен човек, на когото се мъчим да затворим устата цял живот. Той има какво да ни каже.
