20

определено е неопределен животът 

и пърхат тежките думи във въздуха

давят се в мъка леки тела

в проблясък сияят грозни души

красиви лица се разтичат в сълзи

цветни картини се гледат на тъмно

сивите нощи събират времето и

певците мълчат в колебание

а писателите стоят в малки стаи затворени

пишат и късат листа

слепците търсят признание

и често го получават

децата понякога заспиват сами

любовници викат в екстаз

пушат на тъмно в кухнята мрачни жени

...

една луда тук във главата ми

наблюдава света със луди очи

тогава затварям вратата и щраквам ключалката

сядам и почвам да пиша

писателя в мене не ще да мълчи