помниш ли

на А.

улиците светло жълти
ранни сутрини
в леглото заспиваме
ти топъл аз студена
после късни обеди кафе
в апартамента на последния етаж
вино и храна и филми и любов и така
минава времето между пръстите ни

кръстосваме улиците на София
пеем танцуваме в два през нощта
веднъж двама полицаи на Графа
ни помислиха за луди
- бяхме

разговори спорове съгласия
защото те обичам
и ти може би мен
разбираш ме
а това е изтезание ужасно
знам че ме разбираш само ти
но
какво от това

после пак паветата парка и ние през тях
слети в една прегръдка
- едно същество
с две съзнания
така хармонични
така и различни

помниш ли студените ръце
как се палят от допир на кожа на пулс
плъзгаш едната по тялото ми
другата държи главата ми
безтегловност и всичко останало се изпарява
другото е безсмислено в момента
четири ръце сключват огнен съюз

няма смисъл от думи красиви
въздухът още е тежък и гъст в гърдите
и такъв ще остане за дълго
дали беше отвратителна рана завинаги
или благословение
или и двете
не знам
нищо не знам
но чувствам се лека
пред ония светли очи
не обещават
и аз не искам от тях повече нищо
- разбираш ме знам това го умееш -
благодаря им за това че
знам какво е
да си истински жив
докато междувременно просто живееш