пътеки се сриват
залези сини
бреговете закриват
тук и там песни се чуват
и после гласовете загиват
и така едно подир друго
красиви неща си отиват
а аз какво трябва да мисля
може да са неверни илюзии
миражи и сън
всички дни и картини
без онази гореща
все още ярка
натрапчива
постоянна
денем ме усмихва
нощем ме завива
понякога ме кара да плача
но никога не си отива
Няма коментари:
Публикуване на коментар