Образ

Искам да те срещна и да те подмина.
Искам да ти кажа с поглед, 
че не помня кой си.
Умирам да те няма
в света ми.
Мен ме няма в твоя.
Ти не помниш онова,
което ти е непотребно.
А главата ми е пълна със излишни мисли.
За теб.
За това, което нямахме.
Това, което не ми даде.
Това, което аз ти дадох,
а не заслужаваше.
Защо, ако съм наранена,
искам те отново?
Защо
те няма?
Защо искам да ме искаш?
Мога ли да те забравя?
Мога ли, ако си пожелая,
да бъда утре друга
и да не ме интересува
дали ме помниш?
Кажи ми, няколкото мига
разпилени някъде из времето,
които с тебе имахме,
броят ли се за важни?
Всъщност, сама се заблуждавам,
че искам да ме искаш.
Истината е,
че не искам да те искам.