Сезона на раздялата

Вчера беше пролет.

А днес... Е зима.

Изтече лятото ни. Бързо.

Кога дъхът на алени растения

се превърна в скреж по нашите сърца?

Обръщаме очите си

в посока обратна от на другия.

Вчера... Горяха хиляди слънца.

А днес луната тъжно ни подканя

да се целунем за последно.

Къде потънаха надеждите,

безкрайните зелени хоризонти?

Защо превърнахме копнежите

в разочарование и навик...?

Това, което вчера стопляше,

днес ни прави по-студени.

Студени сме един към друг,

към себе си,

към нас.

Ако можеш, погледни нагоре.

Целуни ме за последно.

После ми пусни ръката.

Вчера щях да я държа, докато си легнем,

но тази вечер, те оставям тук – под  лъчите на луната.