Когато някой...

Тъжно е, че хората се отказват да чувстват. Тъжно е, че много от тях не разбират любовта, която им се дава. Тъжно е и че не осъзнават колко глупаво е да си мислиш, че можеш да се отречеш от любовта. Тъжно е когато се преструват, че се опитват да се пуснат по течението на чувствата си, а всъщност вътрешно се възпират сами. Когато получават най-смисления подарък от някого, но не знаят какво да го правят, сърдят му се, защото не го осмислят и го отхвърлят. Ако можехме да се научим да бъдем в синхрон със себе си... Ние сме изградени от любов. И ако не се противяхме толкова горещо срещу нея, може би щяхме да сме много по-щастливи. Може би щяхме да виждаме през очите на другия в душата му - щяхме да сме прозрачни, като кристал. Защото бихме разбирали, че чувствата ни сме самите ние. 

Не виня никого. Не те виня, приятелю. Аз ще изпитам тъга, защото не си приел подаръка ми, но после ще се освободя от нея. Ти сам ще се обвиниш сам след време. Когато осъзнаеш колко по-скъп е бил този подарък от всеки друг, който си получавал. Не защото e от мен. Не защото плаках над него и оставих отпечатък от целувките си, преди да ти го дам. Не защото ръцете ми неуверено трепереха, когато ти го подарявах. И съвсем не защото съм го давала само на теб. А защото за теб той можеше да се окаже най-голямото щастие. Вече ще е минало достатъчно време и аз най-вероятно няма да съм тук. Ще оцениш това, което сега ти давам тогава, когато него вече няма да го има. Ще съжалиш, че времето е изтрило значението му. А аз ще се усмихна и ще целуна челото ти. 

Защото любовта е ценна когато се случва. Във всеки един момент след това е просто звук от миналото, недовършен спомен. Който няма как да довършиш вече. Можеш само да го повикваш отново и отново, да го анализираш, да се натъжаваш. Заслужава ли си?