Извън леглото всичко е малко по-студено, малко по-неудобно и малко по-забързано. Но пък кафето е толкова ароматно и вкусно. Не пускам сутрешния блок - рядко ползвам големия, заемащ пространство в хола ми телевизор. Избирам приятна песен и увеличавам звука до толкова, че да ме разсъни напълно.
Вдъхновявам се. Сега е моментът да напиша нещо.
- Странно е - триокото лилаво същество седна на парапета със замислен поглед - Как хората умират и се раждат наново всеки ден. Те дори не го осъзнават. Не съм виждал, никъде, по цялата галактика, по-ценен шанс. Всеки ден! Може да си направил грешка или да са сгрешили спрямо теб, или може би си се отклонил от пътя си, а може да си постоял на едно място за малко, просто ей така, да си починеш. Но после... После "заспиваш" и на сутринта се "будиш". Имаш шанса да бъдеш нов човек! Бих дал всичко, за да мога да заспя и да се събудя с нова възможност да бъда по-добър. Да кажа на семейството си, че не ги оставих, защото не ги обичам, а защото това е моят път. Да си простя това, което съм пропуснал. Да си затворя очите за лошото и да ги отворя широко за доброто. Да бъда само щастлив. Да не допускам болка. Да се обичам, дори и с прошарена козина. И да пея, защото обичам да го правя. А да направиш всичко това е толкова трудно, когато минутите текат една след друга и няма прекъсване за почивка. Няма време за осъзнаване. А те... го пропиляват. Колко е странно.Пиша още няколко абзаца и затварям лаптопа. Слънцето вече е на нивото на очите ми и ме подканва да започна да се оправям за работа. Избирам си дрехи, прибирам нещата си в чантата и обувам обувките си. Усмивката не слиза от лицето ми и когато излизам от апартамента. Навън някои хора също са усмихнати, други са намръщени. Аз не ги поглеждам. Днес имам нов шанс и мисля да го използвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар