позволи ми да
рисувам
без да гледаш
хващам моливите и
драскам силуета
по спомен
споменът се оказа
твърде конкретен
достатъчно ясен и
ужасно близък
годините не
означават нищо
в лицето на
истината
времето плаши
само лъжците
тези които умеят
да заблуждават себе си
или не са случили
още на истината
другите умеем да
чакаме
позволи ми да
пусна гласа си в песен
без да слушаш
гласът ми е топла
отвара в процепите на
тялото ти
изливам го бавно
докосвам с него
навсякъде
прехапвам устни и
дишам
погледни ме
не ти трябват очи
позволи ми да
обичам
без да ме виждаш
Няма коментари:
Публикуване на коментар