Скок и после от начало

Тук съм, ето ме, в подножието на Самота – уж далечен връх, който всяка нощ изкачвам, защото съм чувала, че гледката е красива. Катеря, около мене - дървета от изгорели от слънцето розови магнолии. Вместо меки цветове – огнено червени, тлеещи останки от млади трупове на нежни цъфтежи. А около короните на дърветата синкава мъгла се носи като спяща сянка, а на мен ми напомня най-много на движенията на една малка принцеса, която вече знае, че е принцеса, но все още не е усвоила гордостта, а само благородната походка и жестове. Полагам усилия да се отделя от комфорта на гравитацията и да усетя собствената си сила. Чувам тишината от върха и се сещам, че далече е просто дума, а хората вече нямат значение. На Самота е усамотено. И е също така студено, както на всеки връх. И въздухът е разреден, и ми харесва така.

Горски самодиви ме гледат от далече и лъстиво движат магическите си тела в нещо като транс. Те са по-различни от градските самодиви, защото никой не е успял да ги опитоми и смея да вярвам, че който опита, умира в сладка наслада в ръцете им. Мирише ми на ром и захарен сироп, а също и на дъжд и пръст. Мирише ми и на възбудената гора, която ми шепне омагьосваща песен с листата си и не знам в момента самодивите или мантрата на гората са по-примамливи и смъртоносни. Но това са други изкушения, те не са злостиви, не са грабливи, не са коварни, не са заместители, не са халюцинации от жалък опит за възстановянане или последната сламка на душевен срив. Това са красиви изкушения, мощни и най-вече такива, които погълнат ли те – поглъщат те целия, не на парчета. Оставиш ли се на гората тук – поглъща те и ти попиваш в нея, ставаш нея. Така че не ме е страх, тук нищо няма да ме заграби от злоба, завист, от арогантност. Ако умра в ръцете на Самотата – цяла съм и вероятно ще се преродя цяла някъде другаде.

Тук няма табели, защото пътят е един, а пътникът съм само аз. Сигурно е имало и други, но с тях няма начин да се засечем – тук сме невидими един за друг, не е ли прекрасно. И когато вече съм горе, иска ми се да скоча. Искам да усетя тежестта си. Научила съм се, че можеш да усетиш колко тежиш само, ако скочиш от високо и земята те придърпа обратно към себе си. И мамка му, полетът е най-щастливият миг в живота ти.